подсъдим

Речник на българския език

подсъдѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

подсъдѝмият, подсъдѝмия, мн. подсъдѝми, м. Лице, което съдят; обвиняем.



подсъдѝма, подсъдѝмо, мн. подсъдѝми, прил.
Подсъдима скамейка. 1. — Място на подсъдимите в залата.
2. Съд.

Грешни изписвания (7)

  • подсадим
  • потсадим
  • потсъдим
  • пудсадим
  • пудсъдим
  • путсадим
  • путсъдим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. под-съ-дим
непълен член под-съ-ди-мия
пълен член под-съ-ди-ми-ят
ж. р. под-съ-ди-ма
членувано под-съ-ди-ма-та
ср. р. под-съ-ди-мо
членувано под-съ-ди-мо-то
мн. ч. под-съ-ди-ми
членувано под-съ-ди-ми-те