обвиняем

Речник на българския език

обвиня̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. обвиня̀еми, м. Лице, към което е отправено съдебно обвинение. Обвиняемият погледна адвоката си.

Грешни изписвания (7)

  • обвеняем
  • обвеняим
  • обвиняим
  • убвеняем
  • убвеняим
  • убвиняем
  • убвиняим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ви-ня-ем
непълен член об-ви-ня-е-мия
пълен член об-ви-ня-е-ми-ят
ж. р. об-ви-ня-е-ма
членувано об-ви-ня-е-ма-та
ср. р. об-ви-ня-е-мо
членувано об-ви-ня-е-мо-то
мн. ч. об-ви-ня-е-ми
членувано об-ви-ня-е-ми-те