грешник

Речник на българския език

грѐшник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. грѐшници, м. Човек, който има грехове.

Грешни изписвания (1)

  • грешнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. греш-ник
непълен член греш-ни-ка
пълен член греш-ни-кът
мн.ч. греш-ни-ци
членувано греш-ни-ци-те
бройна форма греш-ни-ци
звателна форма греш-ни-ко