провинен

Речник на българския език

1. провинѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

провинена, провинено, мн. провинени, прил. Който се е провинил. Провинен ученик.

Грешни изписвания (3)

  • провенен
  • прувенен
  • прувинен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-ви-нен
непълен член про-ви-не-ния
пълен член про-ви-не-ни-ят
ж. р. про-ви-не-на
членувано про-ви-не-на-та
ср. р. про-ви-не-но
членувано про-ви-не-но-то
мн. ч. про-ви-не-ни
членувано про-ви-не-ни-те

2. провинен — мин. страд. прич. м. р.

провинен е производна форма на провиня (мин. страд. прич. м. р.).