катил

Речник на българския език

катѝл — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. катѝли, м. Пренебр. Престъпник; готов на всякакво престъпление човек. Катилите на мафията.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кътил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-тил
непълен член ка-ти-ла
пълен член ка-ти-лът
мн.ч. ка-ти-ли
членувано ка-ти-ли-те
бройна форма ка-ти-ла
звателна форма —

Връзки