па̀костник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. па̀костници, м.
1. Същество, което пакости.
2. Немирно дете.
1. Същество, което пакости.
2. Немирно дете.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- пакоснек
- пакосник
- пакостнек
- пакуснек
- пакусник
- пакустнек
- пакустник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | па-кос-т-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | па-кос-т-ни-ка | |
| пълен член | па-кос-т-ни-кът | |
| мн.ч. | па-кос-т-ни-ци | |
| членувано | па-кос-т-ни-ци-те | |
| бройна форма | па-кос-т-ни-ци | |
| звателна форма | па-кос-т-ни-ко | |