палавник

Речник на българския език

па̀лавник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. па̀лавници, м. Палаво дете или младеж.

Грешни изписвания (3)

  • палавнек
  • палъвнек
  • палъвник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-лав-ник
непълен член па-лав-ни-ка
пълен член па-лав-ни-кът
мн.ч. па-лав-ни-ци
членувано па-лав-ни-ци-те
бройна форма па-лав-ни-ци
звателна форма па-лав-ни-ко