немирник

Речник на българския език

немѝрник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. немѝрници, м. Човек, който е немирен; пакостник.

Грешни изписвания (3)

  • немирнек
  • нимирнек
  • нимирник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-мир-ник
непълен член не-мир-ни-ка
пълен член не-мир-ни-кът
мн.ч. не-мир-ни-ци
членувано не-мир-ни-ци-те
бройна форма не-мир-ни-ци
звателна форма не-мир-ни-ко