обесник

Речник на българския език

обѐсник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. обѐсници, м. Разг. Пакостник, немирник.

Грешни изписвания (3)

  • обеснек
  • убеснек
  • убесник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обес-ник
непълен член обес-ни-ка
пълен член обес-ни-кът
мн.ч. обес-ни-ци
членувано обес-ни-ци-те
бройна форма обес-ни-ци
звателна форма обес-ни-ко