поразник

Речник на българския език

пора̀зник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пора̀зници, м. Разг. Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник.

Грешни изписвания (3)

  • поразнек
  • пуразнек
  • пуразник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-раз-ник
непълен член по-раз-ни-ка
пълен член по-раз-ни-кът
мн.ч. по-раз-ни-ци
членувано по-раз-ни-ци-те
бройна форма по-раз-ни-ци
звателна форма по-раз-ни-ко