хлапак

Речник на българския език

хлапа̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. хлапа̀ци, м.
1. Малко момче; хлапе. Хлапаци се мотаят по улицата.
2. Разг. Пренебр. Безотговорен млад мъж; негодник, хъшлак.
прил. хлапа̀шки, хлапа̀шка, хлапа̀шко, мн. хлапа̀шки. Хлапашко поведение.
същ. хлапа̀щина, ж. (във 2 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • хлъпак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хла-пак
непълен член хла-па-ка
пълен член хла-па-кът
мн.ч. хла-па-ци
членувано хла-па-ци-те
бройна форма хла-па-ци
звателна форма хла-па-ко