хлапе

Речник на българския език

хла̀пе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

и хлапѐ, мн. хла̀пета и хлапѐта, ср. Разг.
1. Дете. Хлапетата си играят в стаята.
2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен или безотговорен човек.
прил. хла̀пешки и хлапѐшки, хла̀пешка и хлапѐшка, хла̀пешко и хлапѐшко, мн. хла̀пешки и хлапѐшки.

Грешни изписвания (1)

  • хлапи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хла-пе
членувано хла-пе-то
мн.ч. хла-пе-та
членувано хла-пе-та-та