младеж

Речник на българския език

1. младѐж съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. младѐжи, м. Млад човек, юноша, момък. Приятен младеж.



младежта̀, само ед., ж. Съвкупността от млади хора; младо поколение. Съвременна младеж.
прил. младѐжки, младѐжка, младѐжко, мн. младѐжки. Младежка организация.
Академична младеж. — Студентство.

Грешни изписвания (2)

  • младеш
  • млъдеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мла-деж
непълен член мла-де-жа
пълен член мла-де-жът
мн.ч. мла-де-жи
членувано мла-де-жи-те
бройна форма мла-де-жи
звателна форма мла-де-жо

2. младѐж съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

мн. младѐжи, м. Млад човек, юноша, момък. Приятен младеж.



младежта̀, само ед., ж. Съвкупността от млади хора; младо поколение. Съвременна младеж.
прил. младѐжки, младѐжка, младѐжко, мн. младѐжки. Младежка организация.
Академична младеж. — Студентство.

Грешни изписвания (2)

  • младеш
  • млъдеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мла-деж
членувано мла-деж-та
мн.ч.
членувано
звателна форма