ерген

Речник на българския език

ергѐн съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ергѐни, м. Разг.
1. Момък на възраст за женене. Вече е ерген.
2. Неженен мъж. Стар ерген. Остана ерген.
същ. умал. ергѐнче, мн. ергѐнчета, ср. (в 1 знач.).
прил. ергѐнски, ергѐнска, ергѐнско, мн. ергѐнски. Ергенска квартира.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ирген

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ер-ген
непълен член ер-ге-на
пълен член ер-ге-нът
мн.ч. ер-ге-ни
членувано ер-ге-ни-те
бройна форма ер-ге-ни
звателна форма ер-ге-не