бекяр

Речник на българския език

1. бекя̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бекя̀ри, м.
1. Разг. Неженен немлад мъж; ерген.
2. Разг. Мъж, който живее сам, без семейството си.
прил. бекя̀рски, бекя̀рска, бекя̀рско, мн. бекя̀рски. Бекярски живот. Бекярско жилище.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бикяр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-кяр
непълен член бе-кя-ра
пълен член бе-кя-рът
мн.ч. бе-кя-ри
членувано бе-кя-ри-те
бройна форма бе-кя-ра
звателна форма —

2. бекя̀р — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мн. бекя̀ри, м.
1. Разг. Неженен немлад мъж; ерген.
2. Разг. Мъж, който живее сам, без семейството си.
прил. бекя̀рски, бекя̀рска, бекя̀рско, мн. бекя̀рски. Бекярски живот. Бекярско жилище.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бикяр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-кяр
непълен член бе-кя-ря
пълен член бе-кя-рят
мн.ч. бе-кя-ри
членувано бе-кя-ри-те
бройна форма бе-кя-ри
звателна форма бе-кя-рю

Връзки