вредител

Речник на българския език

вредѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

вредѝтелят, вредѝтеля, мн. вредѝтели, м. Този (човек, животно, растение и под.), който причинява вреда.

Грешни изписвания (3)

  • вредитил
  • вридител
  • вридитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вре-ди-тел
непълен член вре-ди-те-ля
пълен член вре-ди-те-лят
мн.ч. вре-ди-те-ли
членувано вре-ди-те-ли-те
бройна форма вре-ди-те-ли
звателна форма вре-ди-те-лю