саботьор

Речник на българския език

саботьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. саботьори, м. Лице, което се занимава със саботаж. ____ прил. саботьорски, саботьорска, саботьорско, мн. саботьорски.

Грешни изписвания (3)

  • сабутьор
  • съботьор
  • събутьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-бо-тьор
непълен член са-бо-тьо-ра
пълен член са-бо-тьо-рът
мн.ч. са-бо-тьо-ри
членувано са-бо-тьо-ри-те
бройна форма са-бо-тьо-ри
звателна форма са-бо-тьо-ре