смутител

Речник на българския език

смутѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • смотител
  • смотитил
  • смутитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сму-ти-тел
непълен член сму-ти-те-ля
пълен член сму-ти-те-лят
мн.ч. сму-ти-те-ли
членувано сму-ти-те-ли-те
бройна форма сму-ти-те-ли
звателна форма сму-ти-те-лю