обѝрник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. обѝрници, м. Обирач.
прил. обѝрнически, обѝрническа, обѝрническо, мн. обѝрнически. Обирническа държава.
прил. обѝрнически, обѝрническа, обѝрническо, мн. обѝрнически. Обирническа държава.
Грешни изписвания (3)
- обирнек
- убирнек
- убирник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | обир-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | обир-ни-ка | |
| пълен член | обир-ни-кът | |
| мн.ч. | обир-ни-ци | |
| членувано | обир-ни-ци-те | |
| бройна форма | обир-ни-ци | |
| звателна форма | обир-ни-ко | |