плагиатор

Речник на българския език

плагиа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. плагиа̀тори, м. Човек, който се занимава с плагиатство.

Грешни изписвания (7)

  • плагеатор
  • плагеатур
  • плагиатур
  • плъгеатор
  • плъгеатур
  • плъгиатор
  • плъгиатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ги-а-тор
непълен член пла-ги-а-то-ра
пълен член пла-ги-а-то-рът
мн.ч. пла-ги-а-то-ри
членувано пла-ги-а-то-ри-те
бройна форма пла-ги-а-то-ри
звателна форма пла-ги-а-то-ре