имитатор

Речник на българския език

имита̀тор — съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. имита̀тори, м.
1. Човек, който подражава на друг. Имитатор в изкуството.
2. Човек, който може добре да имитира други хора или животни.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • еметатор
  • еметатур
  • емитатор
  • емитатур
  • иметатор
  • иметатур
  • имитатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ими-та-тор
непълен член ими-та-то-ра
пълен член ими-та-то-рът
мн.ч. ими-та-то-ри
членувано ими-та-то-ри-те
бройна форма ими-та-то-ри
звателна форма ими-та-то-ре

Връзки