апаш

Речник на българския език

апа̀ш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. апа̀ши, м. Разг. Пренебр. Уличен крадец, джебчия.

Грешни изписвания (1)

  • ъпаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апаш
непълен член апа-ша
пълен член апа-шът
мн.ч. апа-ши
членувано апа-ши-те
бройна форма апа-ша
звателна форма