шпионин

Речник на българския език

шпио̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. шпио̀ни, м.
1. Човек, който се занимава с шпионаж, който шпионира. Вражески шпионин.
2. Разг. Доносчик, предател, издайник.
прил. шпио̀нски, шпио̀нска, шпио̀нско, мн. шпио̀нски.
същ. шпио̀нство, ср.

Грешни изписвания (3)

  • шпеонен
  • шпеонин
  • шпионен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шпи-о-нин
непълен член шпи-о-ни-на
пълен член шпи-о-ни-нът
мн.ч. шпи-о-ни
членувано шпи-о-ни-те
бройна форма шпи-о-ни
звателна форма шпи-о-ни-но