издайник

Речник на българския език

изда̀йник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. изда̀йници, м. Остар. Лице, което предава някого.

Грешни изписвания (3)

  • ездайнек
  • ездайник
  • издайнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-дай-ник
непълен член из-дай-ни-ка
пълен член из-дай-ни-кът
мн.ч. из-дай-ни-ци
членувано из-дай-ни-ци-те
бройна форма из-дай-ни-ци
звателна форма из-дай-ни-ко