клюкар

Речник на българския език

клюка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

клюка̀рят, клюка̀ря, мн. клюка̀ри, м. Човек, който обича да разпространява клюки.

Грешни изписвания (2)

  • клйокар
  • клйукар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клю-кар
непълен член клю-ка-ря
пълен член клю-ка-рят
мн.ч. клю-ка-ри
членувано клю-ка-ри-те
бройна форма клю-ка-ри
звателна форма клю-ка-рю