разведчик

Речник на българския език

разведчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-вед-чик
непълен член раз-вед-чи-ка
пълен член раз-вед-чи-кът
мн.ч. раз-вед-чи-ци
членувано раз-вед-чи-ци-те
бройна форма раз-вед-чи-ци
звателна форма раз-вед-чи-ко