полицай

Речник на българския език

полица̀й съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

полица̀ят, полица̀я, мн. полица̀и, м. Човек, който работи в полицията.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • полецай
  • пулецай
  • пулицай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ли-цай
непълен член по-ли-цая
пълен член по-ли-ца-ят
мн.ч. по-ли-цаи
членувано по-ли-ца-и-те
бройна форма по-ли-цаи
звателна форма по-ли-цаю