ренегат

Речник на българския език

ренега̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ренегати, м. Човек, който се е отрекъл от политическите си възгледи и е преминал на страната на противника; отстъпник, изменник.прил. ренегатски, ренегатска, ренегатско, мн. ренегатски.същ. ренегатство, ср.

Грешни изписвания (3)

  • ренигат
  • ринегат
  • ринигат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-не-гат
непълен член ре-не-га-та
пълен член ре-не-га-тът
мн.ч. ре-не-га-ти
членувано ре-не-га-ти-те
бройна форма ре-не-га-та
звателна форма