дезертьор

Речник на българския език

дезертьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дезертьо̀ри, м. Човек, който дезертира.

Грешни изписвания (3)

  • дезиртьор
  • дизертьор
  • дизиртьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-зер-тьор
непълен член де-зер-тьо-ра
пълен член де-зер-тьо-рът
мн.ч. де-зер-тьо-ри
членувано де-зер-тьо-ри-те
бройна форма де-зер-тьо-ри
звателна форма де-зер-тьо-ре