кавгаджия

Речник на българския език

кавгаджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. кавгаджѝи, м. Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия.

Грешни изписвания (7)

  • кавгаджиъ
  • кавгъджиъ
  • кавгъджия
  • къвгаджиъ
  • къвгаджия
  • къвгъджиъ
  • къвгъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кав-га-джия
непълен член кав-га-джи-я-та
пълен член кав-га-джи-я-та
мн.ч. кав-га-джии
членувано кав-га-джи-и-те
бройна форма кав-га-джии
звателна форма кав-га-джи-йо