побо̀йник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. побо̀йници, м. Човек, който обича да се бие и често се бие. Детето расте голям побойник.
прил. побо̀йнически, побо̀йническа, побо̀йническо, мн. побо̀йнически.
прил. побо̀йнически, побо̀йническа, побо̀йническо, мн. побо̀йнически.
Грешни изписвания (3)
- побойнек
- пубойнек
- пубойник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-бой-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | по-бой-ни-ка | |
| пълен член | по-бой-ни-кът | |
| мн.ч. | по-бой-ни-ци | |
| членувано | по-бой-ни-ци-те | |
| бройна форма | по-бой-ни-ци | |
| звателна форма | по-бой-ни-ко | |