тартор

Речник на българския език

та̀ртор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. та̀ртори, м.
1. Водач, главатар на дяволите.
2. Пренебр. Водач, главатар, подбудител. Като хванем тартора им, другите сами ще дойдат.
прил. та̀рторски, та̀рторска, та̀рторско, мн. та̀рторски.

Грешни изписвания (1)

  • тартур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тар-тор
непълен член тар-то-ра
пълен член тар-то-рът
мн.ч. тар-то-ри
членувано тар-то-ри-те
бройна форма тар-то-ра
звателна форма