водител

Речник на българския език

водѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

водѝтелят, водѝтеля, мн. водѝтели, м. Духовен, политически ръководител; предводител. Народни водители.

Грешни изписвания (3)

  • водитил
  • вудител
  • вудитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-ди-тел
непълен член во-ди-те-ля
пълен член во-ди-те-лят
мн.ч. во-ди-те-ли
членувано во-ди-те-ли-те
бройна форма во-ди-те-ли
звателна форма во-ди-те-лю