пътеводител

Речник на българския език

пътеводѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

пътеводителят, пътеводителя, мн. пътеводители, (два) пътеводителя, м. Отпечатани в книга бележки, данни, снимки и указания за определена страна, маршрут, обект и др.

Грешни изписвания (15)

  • патеводител
  • патеводитил
  • патевудител
  • патевудитил
  • пативодител
  • пативодитил
  • пативудител
  • пативудитил
  • пътеводитил
  • пътевудител
  • пътевудитил
  • пътиводител
  • пътиводитил
  • пътивудител
  • пътивудитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъ-те-во-ди-тел
непълен член пъ-те-во-ди-те-ля
пълен член пъ-те-во-ди-те-лят
мн.ч. пъ-те-во-ди-те-ли
членувано пъ-те-во-ди-те-ли-те
бройна форма пъ-те-во-ди-те-ля
звателна форма