наръ̀чник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. наръ̀чници, (два) наръ̀чника, м. Книга, сборник с най-необходими данни в някоя област, който се използва често. Наръчник за младия природолюбител.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- наръчнек
- нъръчнек
- нъръчник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-ръч-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | на-ръч-ни-ка | |
| пълен член | на-ръч-ни-кът | |
| мн.ч. | на-ръч-ни-ци | |
| членувано | на-ръч-ни-ци-те | |
| бройна форма | на-ръч-ни-ка | |
| звателна форма | — | |