помагало

Речник на българския език

1. помага̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. помагала̀, ср. Книга или други пособия, които подпомагат обучението.

Грешни изписвания (7)

  • помагалу
  • помъгало
  • помъгалу
  • пумагало
  • пумагалу
  • пумъгало
  • пумъгалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ма-га-ло
членувано по-ма-га-ло-то
мн.ч. по-ма-га-ла
членувано по-ма-га-ла-та

2. помагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помагало е производна форма на помагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. помагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

помагало е производна форма на помагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. помагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

помагало е производна форма на помагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. помагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

помагало е производна форма на помагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).