учѐбник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. учѐбници, (два) учѐбника, м. Книга с изложен в уроци или по дялове материал по дадена учебна дисциплина. Учебник по химия. Учебник по математика.
Грешни изписвания (3)
- очебнек
- очебник
- учебнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | учеб-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | учеб-ни-ка | |
| пълен член | учеб-ни-кът | |
| мн.ч. | учеб-ни-ци | |
| членувано | учеб-ни-ци-те | |
| бройна форма | учеб-ни-ка | |
| звателна форма | — | |