компас

Речник на българския език

компа̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. компа̀си, (два) компа̀са, м.
1. Уред, който показва посоките на света чрез магнитна стрелка, винаги сочеща север, и се използва за ориентация в навигацията, военното дело. Движа се по компас.
2. Прен. Нещо, което служи за ориентир.
Ходя без компас.Разг. Ходя без определена цел.

Грешни изписвания (1)

  • кумпас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-пас
непълен член ком-па-са
пълен член ком-па-сът
мн.ч. ком-па-си
членувано ком-па-си-те
бройна форма ком-па-са
звателна форма