придружител

Речник на българския език

придружѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

придружителят, придружителя, мн. придружители, м. Човек, който придружава някого. Придружител в болница.

Грешни изписвания (7)

  • предрожител
  • предрожитил
  • предружител
  • предружитил
  • придрожител
  • придрожитил
  • придружитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прид-ру-жи-тел
непълен член прид-ру-жи-те-ля
пълен член прид-ру-жи-те-лят
мн.ч. прид-ру-жи-те-ли
членувано прид-ру-жи-те-ли-те
бройна форма прид-ру-жи-те-ли
звателна форма прид-ру-жи-те-лю