глава

мн. главѝ, ж.
1. Част от тялото на човека или животните, където се намират главният мозък, устата, очите, ушите, носът.
2. Ум, разум, разсъдък. Всичко се изпарява от главата ми. Нищо не влиза в главата ми. Ти глава имаш ли?
3. Прен. Животът на човек. Залагам си главата. Отговарям с главата си.
4. Бройка. На глава от населението. Сто глави добитък.
5. Само ед., м. Водач, ръководител. Глава на семейството. Държавен глава. Църковен глава. Кой е тук главата?
6. Част на някои растения със закръглена форма. Глава лук. Глава чесън. Глава зеле. Глава цвекло.
7. Част на някои предмети със закръглена форма. Глава на гвоздей. Глава на топлийка.
8. Част на писмено съчинение. Глава на роман. Уводна глава.
същ. умал. главѝца, мн. главѝци, ж. (в 1, 2, 3 и 6 знач.).
същ. умал. главѝчка, мн. главѝчки, ж. (в 1, 2, 3, 6 и 7 знач.).
• Бия/блъскам си главата. — Разг. Мъча се да проумея, да разбера, да разреша нещо.
• Бия се в главата. — Разг. Разкайвам се.
• Вдигам/виря глава. 1. — Бунтувам се, въставам.
2. Разг. Възгордявам се, надувам се, важнича.
• Вдигам на главата си. — Разг. Правя голям шум, внасям безпорядък.
• Виси ми на главата/на моята глава виси. — Разг. Имам да върша работа, която ме притеснява.
• Вися/стоя на главата — (на някого). Разг. Досаждам на някого с близкото си присъствие или като го наблюдавам, или като очаквам да направи нещо за мене.
• Върти ми се из главата. — Разг. Имам някаква постоянна мисъл в съзнанието си.
• Главата ми гори/пламнала. — Разг. Имам грижа, неприятност.
• Главата ми не го побира. — Разг. Не разбирам, не проумявам, струва ми се невероятно или невъзможно.
• Главата ми се наду. — Разг. Чувствам се уморен, изтощен от много умствена работа, силен шум, разправии, приказки. • Главата ми ще се пръсне. Разг.
1. Боли ме силно глава.
2. Чудя се как да постъпя, обмислям дълго и интензивно какво решение да взема. •Горе главата! Не се отчайвай, дръж се.
• Гръмва ми главата. — Разг. Преуморявам се от много шум и разговори с много хора.
• Идва/дойде ми на главата. — Разг. Сполетява ме нещастие, беда, неприятност.
• Излизам на глава. — Разг. Справям се, превъзмогвам.
• Като муха без глава. — Разг. Объркано, безпомощно.
• Качвам се на главата ( —на някого). Разг. Правя, каквото си искам; не се подчинявам.
• Минава ми през главата. — Разг. Преживявам неприятност, нещастие.
• Мътя главата ( —на някого). Разг. Влияя на някого, внушавам му нещо, обикн. нередно.
• Не вдигам глава. — Разг. Много съм зает, претрупан съм с работа.
• От глава(та) до крака(та). — Разг. Изцяло, от горе до долу.
• Отрязал съм главата — (на някого). Разг. Много приличам на някого, като него съм.
• През глава. — Разг. В съчетание с глаголи като смея се, тичам, бягам — много силно, буйно.
• През главата — (на някого). Без знанието и разрешението на някого.
• Слагам си главата в торбата. — Разг. Излагам се на риск; рискувам.
• Удря ме в главата. — Разг. За спиртна напитка — опиянява ме, зашеметява ме.