чутура

Речник на българския език

чу̀тура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чу̀тури, ж.
1. Диал. Дълбок тесен съд от издълбано дърво, в който се чука пипер, жито и др.
2. Прен. Разг. Ирон.Човешка глава.
Празна чутура. — Глупав човек.

Грешни изписвания (3)

  • чутора
  • чуторъ
  • чутуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-ту-ра
членувано чу-ту-ра-та
мн.ч. чу-ту-ри
членувано чу-ту-ри-те
звателна форма