кратуна

Речник на българския език

крату̀на съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. крату̀ни, ж.
1. Растение от рода на тиквите с кух кръгъл плод с удължена опашка.
2. Остар. Сухият плод на това растение, изрязан в единия край и използван за гребване на течности. Една кратуна вода.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. Нямаш глава, а празна кратуна.
същ. умал. крату̀нка, мн. крату̀нки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • кратунъ
  • крътуна
  • крътунъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-ту-на
членувано кра-ту-на-та
мн.ч. кра-ту-ни
членувано кра-ту-ни-те
звателна форма кра-ту-но