1.
тѝква
—
съществително име, женски род
(тип 41a)
Значение
мн. тѝкви, ж.
1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове. Печена тиква. Отглеждам тикви.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. В тиквата му няма капка мозък.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав човек. Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди.
прил. тѝквен, тѝквена, тѝквено, мн. тѝквени. Тиквени семки.
• Тиквата ми е зелена. — Разг. Глупав съм.
• Не било по тиквите, а по кратуните. — Разг. За нещо, което става късно, на което му е минало времето.
• Тиквен медал. — Разг. Никакъв медал.
1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове. Печена тиква. Отглеждам тикви.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. В тиквата му няма капка мозък.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав човек. Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди.
прил. тѝквен, тѝквена, тѝквено, мн. тѝквени. Тиквени семки.
• Тиквата ми е зелена. — Разг. Глупав съм.
• Не било по тиквите, а по кратуните. — Разг. За нещо, което става късно, на което му е минало времето.
• Тиквен медал. — Разг. Никакъв медал.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- тиквъ
2. тиква — сег. вр., 3 л., ед. ч.
тиква е производна форма на тиквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
3. тиква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
тиква е производна форма на тиквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
4. тиква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
тиква е производна форма на тиквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).