тиквен

Речник на българския език

тѝквен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. тѝква

Грешни изписвания (1)

  • тиквин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тик-вен
непълен член тик-ве-ния
пълен член тик-ве-ни-ят
ж. р. тик-ве-на
членувано тик-ве-на-та
ср. р. тик-ве-но
членувано тик-ве-но-то
мн. ч. тик-ве-ни
членувано тик-ве-ни-те