пипка

Речник на българския език

1. пѝпка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Остра заразна болест по домашните птици, при която се нарушава движението им.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пипкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пип-ка
членувано пип-ка-та
мн.ч. пип-ки
членувано пип-ки-те
звателна форма —

2. пипка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пипка е производна форма на пипкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пипка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пипка е производна форма на пипкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пипка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пипка е производна форма на пипкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки