акъл

Речник на българския език

акъ̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. акъ̀ли, (два) акъ̀ла, м. Разг. Ум, разум.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ъкъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. акъл
непълен член акъ-ла
пълен член акъ-лът
мн.ч. акъ-ли
членувано акъ-ли-те
бройна форма акъ-ла
звателна форма —

Връзки