директор

Речник на българския език

дирѐктор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дирѐктори, м. Административно лице, което ръководи учреждение, учебно заведение, предприятие или друга фирма. Директор на библиотека.
прил. дирѐкторски, дирѐкторска, дирѐкторско, мн. дирѐкторски. Директорски кабинет.
Директорски съвет. 1. — Дирекция (в 1 знач.).
2. Заседание, в което участват всички членове на ръководството.

Грешни изписвания (3)

  • деректор
  • деректур
  • директур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-рек-тор
непълен член ди-рек-то-ра
пълен член ди-рек-то-рът
мн.ч. ди-рек-то-ри
членувано ди-рек-то-ри-те
бройна форма ди-рек-то-ри
звателна форма ди-рек-то-ре