урѐдник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. урѐдници, м.
1. Остар. Лице, което организира, устройва, учредява. Той е от уредниците на библиотеката.
2. Технически помощник, организатор. Уредник на списание. Уредник на изложба.
1. Остар. Лице, което организира, устройва, учредява. Той е от уредниците на библиотеката.
2. Технически помощник, организатор. Уредник на списание. Уредник на изложба.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- ореднек
- оредник
- уреднек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | уред-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | уред-ни-ка | |
| пълен член | уред-ни-кът | |
| мн.ч. | уред-ни-ци | |
| членувано | уред-ни-ци-те | |
| бройна форма | уред-ни-ци | |
| звателна форма | уред-ни-ко | |