учредител

Речник на българския език

учредѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

учредѝтелят, учредѝтеля, мн. учредѝтели, м. Лице, което основава, създава организация, предприятие и др. Учредител на партия. Учредител на институт.

Грешни изписвания (7)

  • очредител
  • очредитил
  • очридител
  • очридитил
  • учредитил
  • учридител
  • учридитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уч-ре-ди-тел
непълен член уч-ре-ди-те-ля
пълен член уч-ре-ди-те-лят
мн.ч. уч-ре-ди-те-ли
членувано уч-ре-ди-те-ли-те
бройна форма уч-ре-ди-те-ли
звателна форма уч-ре-ди-те-лю