родонача̀лник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. родоначалници, м.
1. Най-старият запомнен прадядо (или прабаба), от който произлиза родът.
2. Прен. Основоположник, създател, учредител, основател. Родоначалник на ново направление в литературата.
1. Най-старият запомнен прадядо (или прабаба), от който произлиза родът.
2. Прен. Основоположник, създател, учредител, основател. Родоначалник на ново направление в литературата.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- родоначалнек
- родонъчалнек
- родонъчалник
- родуначалнек
- родуначалник
- родунъчалнек
- родунъчалник
- рудоначалнек
- рудоначалник
- рудонъчалнек
- рудонъчалник
- рудуначалнек
- рудуначалник
- рудунъчалнек
- рудунъчалник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ро-до-на-чал-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ро-до-на-чал-ни-ка | |
| пълен член | ро-до-на-чал-ни-кът | |
| мн.ч. | ро-до-на-чал-ни-ци | |
| членувано | ро-до-на-чал-ни-ци-те | |
| бройна форма | ро-до-на-чал-ни-ци | |
| звателна форма | ро-до-на-чал-ни-ко | |